Silderec 25, 50, 100 mg филмирани таблетки - Листовка за пациента (2023)

Silderek 25, 50, 100 mg филмирани таблетки/Silderek

PDF оригинал

Всяка таблетка съдържа 25 mg силденафил (като цитрат).
Помощно вещество: 62,3 8 mg лактоза монохидрат на таблетка

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

За перорално приложение.
Употреба при възрастни:
Препоръчваната доза е 50 mg, приемана при необходимост приблизително един час преди сексуална активност. В зависимост от ефекта и поносимостта дозата може да се увеличи до 100 mg или да се намали до 25 mg. Максималната препоръчителна доза е 100 mg. Максималната препоръчителна честота на приемане е веднъж на ден. Когато SILDEREK се приема с храна, началото на действието може да се забави в сравнение с гладуването (вижте точка 5.2).

Употреба при пациенти в старческа възраст:
Не се налага коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст.

Употреба при пациенти с бъбречна недостатъчност:
Препоръките за дозиране, дадени в "Употреба при възрастни", са за пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс = 30-80 mL/min). Тъй като клирънсът на силденафил е намален при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min), трябва да се обмисли доза от 25 mg. В зависимост от ефекта и поносимостта дозата може да се увеличи до 50 mg или 100 mg.

Употреба при пациенти с чернодробно увреждане:
Тъй като клирънсът на силденафил е намален при пациенти с чернодробно увреждане (напр. цироза), трябва да се обмисли доза от 25 mg. В зависимост от ефекта и поносимостта дозата може да се увеличи до 50 mg или 100 mg.

Употреба при деца и юноши:
СИЛДЕРЕК не е показан за лица под 18 години. Употреба при пациенти, приемащи други лекарства:
С изключение на ритонавир, за който едновременното приложение със силденафил не се препоръчва (вж. точка 4.4), трябва да се има предвид начална доза от 25 mg при пациенти, лекувани едновременно с инхибитори на CYP3A4 (вж. точка 4.5).
Пациентите трябва да бъдат стабилизирани при лечение с алфа-блокер преди започване на силденафил, за да се намали вероятността от развитие на ортостатична хипотония. Трябва също да се обмисли започване на лечение със силденафил в доза от 25 mg (вж. точки 4.4 и 4.5).

Ефекти на други лекарства върху силденафил

in vitro изследвания
Силденафил обикновено се метаболизира чрез изоензимите на цитохром Р450 (CYP) 3A4 (основен път) и 2C9 (второстепенен път). Поради това инхибиторите на тези изоензими могат да намалят клирънса на силденафил.

in vivo изследвания
Популационният фармакокинетичен анализ на данните от клиничните изпитвания показва намален клирънс на силденафил при едновременна употреба с инхибитори на CYP3A4 (като кетоконазол, еритромицин, циметидин). Въпреки че не е наблюдавана повишена честота на нежелани реакции при тези пациенти, трябва да се обмисли начална доза от 25 mg при едновременно приложение на силденафил с инхибитори на CYP3A4.
Едновременното приложение на HIV протеазния инхибитор ритонавир, много мощен инхибитор на P450, след концентрации в стационарно състояние (500 mg два пъти дневно) и силденафил (100 mg единична доза) води до 300% увеличение (4 пъти) на Cmax на силденафил и >1000% > (11 пъти) плазмена AUC на силденафил. След 24 часа плазмените нива на силденафил все още са около 200 ng/ml в сравнение с нива от 5 ng/ml за силденафил самостоятелно. Това е в съответствие с изразените ефекти на ритонавир върху широк спектър от P450 субстрати. Силденафил няма ефект върху фармакокинетиката на ритонавир. Въз основа на тези фармакокинетични резултати, едновременната употреба на силденафил и ритонавир не се препоръчва (вж. точка 4.4) и при никакви обстоятелства максималната доза на силденафил не трябва да надвишава 25 mg за период от 48 часа.
Едновременното приложение на HIV протеазния инхибитор саквинавир, инхибитор на CYP3A4, след равновесни концентрации (1200 mg три пъти дневно) и силденафил (100 mg единична доза) води до 140% увеличение на Cmax на силденафил и 210% увеличение на силденафил AUC. Силденафил няма ефект върху фармакокинетиката на саквинавир (вж. точка 4.2). Предполага се, че по-силните инхибитори на CYP3A4 като кетоконазол и итраконазол биха имали още по-силен ефект.
Наблюдавано е 182% увеличение на системната експозиция (AUC) на силденафил, когато единична доза от 100 mg силденафил е приложена едновременно със специфичния инхибитор на CYP3A4 еритромицин след достигане на концентрации в стационарно състояние (500 mg два пъти дневно). ден в продължение на 5 дни) . При здрави индивиди от мъжки пол не е наблюдаван ефект на азитромицин (500 mg дневно в продължение на 3 дни) върху AUC, Cmax, tmax, константата на елиминиране или полуживота на силденафил или основните му циркулиращи метаболити. Циметидин (800 mg), инхибитор на цитохром Р450 и неспецифичен инхибитор на CYP3A4, причинява 56% увеличение на плазмените концентрации на силденафил при здрави доброволци, когато се прилага едновременно със силденафил (50 mg).
Сокът от грейпфрут е слаб инхибитор на CYP3A4-медиирания метаболизъм в чревната стена и може да причини леко повишаване на плазмените нива на силденафил.
Единични дози антиацид (магнезиев хидроксид/алуминиев хидроксид) не повлияват бионаличността на силденафил.
Въпреки че не са провеждани специфични проучвания за лекарствени взаимодействия с всички лекарства, популационният фармакокинетичен анализ не показва ефект върху фармакокинетиката на силденафил, когато се прилага едновременно с лекарства от групата на инхибиторите на CYP2C9 (като толбутамид, варфарин, фенитоин). , CYP2D6 (като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин, трициклични антидепресанти), тиазиди и сродни диуретици, калий-съхраняващи и бримкови диуретици, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, блокери на калциевите канали, бета-адренергични рецепторни антагонисти или индуктори на CYP450-медииран метаболизъм (като като рифампицин, барбитурати).
Никорандил е хибрид между активатор на калиеви канали и нитрат. Поради нитратната си съставка има възможност за сериозно взаимодействие със Силденафил.

Ефекти на силденафил върху други лекарства

in vitro изследвания
Силденафил е слаб инхибитор на изоензимите 1A2, 2C9, 2C19, 2D6, 2E1 и 3A4 на цитохром Р450 (IC50 > 150 µM). Тъй като максималната плазмена концентрация след прилагане на силденафил в препоръчваните дози е приблизително 1 dM, не се очаква SILDEREC да повлияе клирънса на субстратите на тези изоензими.
Няма данни за взаимодействие между силденафил и неспецифични инхибитори на фосфодиестераза като теофилин или дипиридамол.

in vivo изследвания
В съответствие с известните му ефекти върху пътя азотен оксид/cGMP (вж. точка 5.1), е доказано, че силденафил потенцира антихипертензивния ефект на нитратите и следователно едновременната му употреба с донори на азотен оксид или нитрати е противопоказана под каквато и да е форма (вж. точка 5.1). . Точка 4.3).
Едновременното приложение на силденафил при пациенти, приемащи алфа-блокери, може да причини симптоматична хипотония при по-малко чувствителни индивиди. Това е най-вероятно да се случи през първите 4 часа след приема на силденафил (вижте точки 4.2 и 4.4). В три специфични проучвания за взаимодействия алфа-блокерът доксазозин (4 mg и 8 mg) и силденафил (25 mg, 50 mg или 100 mg) са прилагани едновременно на пациенти с доброкачествена хиперплазия на простатата (ДПХ), стабилизирана при лечение с доксазозин. В тези проучвани популации са измерени средни допълнителни намаления на АН в легнало положение от 7/7 mmHg, 9/5 mmHg и 8/4 mmHg и средни допълнителни намаления на АН в изправено положение съответно от 6/6 mmHg, 11/4 mmHg. /5 mmHg наблюдавани. Има редки съобщения за пациенти със симптоматична ортостатична хипотония, когато силденафил и доксазозин са били използвани едновременно при пациенти, стабилизирани на терапия с доксазозин. Тези съобщения включват замаяност и световъртеж, но не и синкоп.
Не е наблюдавано значимо взаимодействие при метаболизма на силденафил (50 mg) и толбутамид (250 mg) или варфарин (40 mg) от CYP2C9.
Силденафил (50 mg) не потенцира допълнително удължаването на времето на кървене, предизвикано от аспирин (150 mg).
Силденафил (50 mg) не потенцира допълнително антихипертензивните ефекти на алкохола при здрави индивиди със средни пикови концентрации на алкохол в кръвта от 80 mg/dL.
Като цяло, антихипертензивните лекарства, принадлежащи към следните класове: диуретици, бета-блокери, АСЕ инхибитори, ангиотензин II антагонисти, антихипертензивни лекарства (вазодилататори и централно действащи), адренергични блокери, калциеви антагонисти и алфа-рецепторни блокери - адренергици не показват различен профил на нежелани лекарствени реакции при пациенти, получаващи силденафил спрямо плацебо. В специфично проучване за лекарствени взаимодействия, когато силденафил (100 mg) се прилага едновременно с амлодипин при пациенти с хипертония, има допълнително намаление с 8 mmHg на систоличното кръвно налягане в легнало положение. Съответното допълнително намаление на диастолното кръвно налягане в легнало положение е 7 mmHg. Тези допълнителни понижения на кръвното налягане са сходни по величина с тези, наблюдавани при здрави индивиди, получаващи само силденафил (вж. точка 5.1).
Силденафил (100 mg) не повлиява фармакокинетиката в стационарно състояние на HIV протеазните инхибитори саквинавир и ритонавир, които са субстрати на CYP3A4.

Профилът на безопасност на SILDEREC се основава на 8691 пациенти, които са получили препоръчания режим на дозиране в 67 плацебо-контролирани клинични проучвания. Най-често съобщаваните нежелани реакции в клинични изпитвания при пациенти, лекувани със силденафил, са главоболие, зачервяване, диспепсия, зрителни нарушения, назална конгестия, замаяност и нарушения на цветното зрение.
Нежеланите реакции по време на постмаркетинговото наблюдение са записани и обхващат приблизително време от повече от 9 години. Честотата на тези нежелани реакции не може да се определи със сигурност, тъй като не всички нежелани реакции са докладвани.
Следващата таблица описва всички клинично значими нежелани реакции, които са наблюдавани по-често от плацебо в клинични изпитвания, по системо-органни класове и честота (много чести (> 1/10), чести (> 1/100) до < 1)/10) , Нечести (> 1/1 000 до < 1/100), Редки (> 1/10 000 до < 1/1 000) В допълнение, честотата на клинично значимите нежелани реакции, съобщени през последващия период, е неизвестна за маркетинга. Във всяко групиране по честота нежеланите лекарствени реакции са изброени в низходящ ред по отношение на сериозността.
Таблица 1: Клинично значими нежелани реакции, които са докладвани по-често от плацебо в контролирани клинични проучвания и които са клинично значими
Странични ефекти, съобщени по време на постмаркетинговия период

нарушения на имунната система
Редки: реакции на свръхчувствителност

нарушения на нервната система
Много чести: главоболие
Чести: световъртеж
Нечести: сънливост, хипоестезия
Редки: мозъчно-съдов инцидент, синкоп
С неизвестна честота: преходна исхемична атака, гърчове, повторна поява на гърчове

очни заболявания
Чести: зрителни нарушения, нарушение на цветното зрение
Нечести: нарушения на конюнктивата, нарушения на очите, лакримация, други нарушения на очите
С неизвестна честота: неартериална предна исхемична оптична невропатия (NAION), съдова оклузия на ретината, дефект на зрителното поле

Болести на ухото и лабиринта.
Нечести: замаяност, шум в ушите
Редки: глухота*

съдови заболявания
Чести: горещи вълни
Редки: хипертония, хипотония

сърдечни заболявания
Нечести: сърцебиене, тахикардия
Редки: миокарден инфаркт, предсърдно мъждене
Неизвестна честота: камерна аритмия, нестабилна ангина пекторис, внезапна сърдечна смърт

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Чести: назална конгестия
Редки: епистаксис

Стомашно-чревни нарушения
Чести: диспепсия
Нечести: повръщане, гадене, сухота в устата

Болести на кожата, подкожната тъкан и меките тъкани
Нечести: обрив

Болести на опорно-двигателния апарат и съединителната тъкан
Нечести: миалгия

Нарушения на репродуктивната система и гърдата
Неизвестна честота: приапизъм, продължителна ерекция

Общи неуредици и административно състояние на обекта
Нечести: болка в гърдите, умора

Разследване
Нечести: повишена сърдечна честота
* Ушни заболявания: внезапна глухота. В клинични и постмаркетингови проучвания са докладвани малък брой случаи на внезапна загуба на слуха или загуба на слуха при употребата на всички PDE5 инхибитори, включително силденафил.

Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на еректилна дисфункция.
ATS код: G04B E03.
Силденафил е перорално лечение за еректилна дисфункция. При естествени условия, тоест сексуална стимулация, той възстановява нарушената еректилна функция чрез увеличаване на притока на кръв към пениса.
Физиологичният механизъм, отговорен за ерекцията на пениса, включва освобождаването на азотен оксид (NO) в кавернозното тяло по време на сексуална стимулация. След това NO активира ензима гуанилат циклаза, което води до повишаване на нивата на цикличния гуанозин монофосфат (cGMP), което води до отпускане на гладката мускулатура в кавернозното тяло и повишен кръвен поток.
Силденафил е мощен и селективен инхибитор на cGMP-специфична фосфодиестераза тип 5 (PDE5) в кавернозното тяло, където PDE5 е отговорен за разграждането на cGMP. Силденафил има периферно място на действие по време на ерекция. Силденафил няма директен депресивен ефект върху изолираното човешко кавернозно тяло, но силно потенцира депресивния ефект на NO върху тази тъкан. След активиране на пътя на NO/cGMP, както се случва при сексуална стимулация, инхибирането на PDE5 от силденафил води до повишени нива на cGMP в кавернозното тяло. Следователно, за да може силденафил да предизвика желаните благоприятни фармакологични ефекти, е необходима сексуална стимулация.
In vitro проучвания показват, че силденафил е селективен за PDE5, участващ в процеса на ерекция. Неговият ефект върху PDE5 е по-силен, отколкото върху други известни фосфодиестерази. Той е десет пъти по-селективен за PDE5, отколкото за PDE6, който участва в процеса на фототрансдукция в ретината. При максимални препоръчвани дози неговата селективност за PDE5 е 80 пъти по-голяма от PDE1 и повече от 700 пъти по-голяма от PDE2, 3, 4, 7, 8, 9, 10 и 11. По-специално, силденафилът има 4000 пъти по-голяма селективност за PDE5 отколкото PDEZ, cAMP-специфичната фосфодиестеразна изоформа, участваща в контрола на сърдечния контрактилитет.
Две клинични проучвания бяха проведени специално за оценка на продължителността на времето
необходимо за постигане на ерекция в отговор на сексуална стимулация след приема на лекарството. В проучване, използващо плетизмография на пениса (RigiScan) при пациенти, приемащи силденафил на празен стомах, средното време до поява на ефекта при пациенти, постигнали 60% твърда ерекция (достатъчна за полов акт) е 25 минути (диапазон 12 до 14 минути). 37 минути). В друго проучване, използващо RigiScan, силденафил дори осигурява ерекция в отговор на сексуална стимулация 4-5 часа след приложението.
Силденафил причинява леко и преходно понижение на кръвното налягане, което в повечето случаи протича без никакви клинични симптоми. Средното максимално понижение на систоличното кръвно налягане в легнало положение след перорално приложение на 100 mg силденафил е 8,4 mmHg. Съответната промяна в диастолното кръвно налягане в легнало положение е 5,5 mmHg. Тези понижения на кръвното налягане са в съответствие с вазодилататорните ефекти на силденафил, които вероятно се дължат на повишаване на нивата на cGMP в съдовата гладка мускулатура. При здрави доброволци еднократна перорална доза до 100 mg силденафил не предизвиква клинично значими ЕКГ промени.
В проучване на хемодинамичните ефекти на единична перорална доза от 100 mg силденафил при 14 пациенти с тежка CAD (>70% стеноза на поне една коронарна артерия), средното систолно и диастолно налягане в покой е намалено със 7% и 6% , съответно. . всеки спрямо базовите линии. Средното систолно белодробно налягане намалява с 9%. Силденафил не предизвиква промени в сърдечния дебит и не повлиява кръвния поток през стеснените коронарни артерии.
В двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване, използващо тест с натоварване при 144 пациенти с еректилна дисфункция и хронична стабилна ангина пекторис, които са получавали редовна антиангинална терапия (с изключение на нитрати), не е имало клинично значими промени във времето до поява на стенокардия. ограничаване. със силденафил перорално приложение.
Един час след прилагане на 100 mg силденафил, малък брой пациенти са имали леки и преходни промени в способността за разграничаване на цветовете (синьо/зелено), измерено чрез теста за разграничаване на цветовете Farnsworth-Munsell 100, както се наблюдава 2 часа след приема на лекарство и изчезна напълно. . Вероятният механизъм за тази промяна в цветовата дискриминация е свързан с инхибирането на PDE6, който участва в каскадата на фототрансдукция на ретината. Силденафил не повлиява зрителната острота или контрастното възприятие. В малко плацебо-контролирано проучване при пациенти с установена ранна свързана с възрастта макулна дегенерация (n=9), силденафил (100 mg еднократна доза) не предизвиква значителни промени в извършените зрителни тестове (зрителна острота, решетка на Amsler, цветова диференциация). на симулирани светофари, периметри на Хъмфри и фотострес).
Не са наблюдавани промени в подвижността или морфологията на сперматозоидите след единична перорална доза от 100 mg силденафил при здрави индивиди.

Допълнителна информация за клинични проучвания
В клинични проучвания силденафил е прилаган на повече от 8000 пациенти на възраст от 19 до 87 години. Представени са следните групи пациенти: възрастни (19,9%), хипертоници (30,9%), захарен диабет (20,3%), исхемична болест на сърцето (5,8%), хиперлипидемия (19,8%), увреждания на гръбначния мозък (0,6%). , депресия (5,2%), трансЦИПЕТрална резекция на простатата (TURP) (3,7%), радикална простатектомия (3,3%). Следните групи са недостатъчно представени или изключени от клиничните проучвания: пациенти, подложени на тазова хирургия, пациенти, подложени на лъчетерапия, пациенти с тежко бъбречно или чернодробно увреждане и пациенти с определени сърдечно-съдови проблеми (вж. точка 4.3).
В проучванията с фиксирани дози 62% (25 mg), 74% (50 mg) и 82% (100 mg) от пациентите казват, че лечението е подобрило тяхната ерекция, в сравнение с 25% на плацебо. При контролирани клинични изпитвания честотата на прекъсване на приема на силденафил е била ниска и подобна на плацебо. Във всички проучвания процентът на пациентите, съобщаващи за подобрение със силденафил, е както следва: психогенна ЕД (84%), смесена ЕД (77%), органична ЕД (68%), възрастни (67%), захарен диабет (59%), коронарна болест на сърцето (69%), хипертония (68%), ТУРП (61%), радикална простатектомия (43%), увреждане на гръбначния мозък (83%), депресия (75%). При дългосрочни проучвания безопасността и ефикасността на силденафил се поддържат.

Абсорбция:
Силденафил се абсорбира бързо. Наблюдаваните пикови плазмени концентрации се достигат между 30 и 120 минути (средно 60 минути) след перорално приложение на гладно. Средната абсолютна перорална бионаличност е 41% (диапазон 25-63%). След перорално приложение на силденафил, AUC и Cmax нарастват пропорционално на дозата в рамките на препоръчителния дозов диапазон (25-100 mg).
Когато силденафил се приема с храна, скоростта на абсорбция се намалява със средно забавяне на tmax от 60 минути и средно понижение на Cmax от 29%.

Разпределение:
Средният обем на разпределение в стационарно състояние (Vd) на силденафил е 105 L, което показва тъканно разпределение. След единична перорална доза от 100 mg средната максимална плазмена концентрация на силденафил е приблизително 440 ng/ml (CV 40%). Тъй като силденафил (и неговият основен циркулиращ метаболит N-дезметил) е 96% свързан с плазмените протеини, това води до средна максимална плазмена концентрация на свободна форма на силденафил от 18 ng/mL (38 nM). Свързването с протеините не зависи от общата концентрация на лекарството.
При здрави индивиди, получаващи силденафил (100 mg като еднократна доза), по-малко от 0,0002% (средно 188 mg) от приетата доза се открива в еякулата 90 минути след дозирането.

Метаболизъм:
Силденафил се метаболизира основно от чернодробните микрозомални изоензими CYP3A4 (основен път) и CYP2C9 (второстепенен път). Основният циркулиращ метаболит е резултат от N-деметилирането на силденафил. Този метаболит има фосфодиестеразен профил на селективност, подобен на този на силденафил и in vitro активност срещу PDE5 от приблизително 50% от тази на изходното лекарство. Плазмените концентрации на метаболита са приблизително 40% от тези на силденафил. N-деметилираният метаболит се метаболизира допълнително и има краен полуживот от приблизително 4 часа.

Елиминиране:
Общият телесен клирънс на силденафил е 41 L/h с терминален полуживот от 3 до 5 часа. След перорално или интравенозно приложение силденафил се екскретира като метаболити главно с изпражненията (около 80% от приетата перорална доза) и в по-малка степен с урината (около 13% от приетата перорална доза).

Фармакокинетика при специални групи пациенти

пациенти в напреднала възраст
Здрави доброволци в напреднала възраст (на 65 или повече години) имат намален клирънс на силденафил, което води до плазмени концентрации на силденафил и активния N-деметилиран метаболит, които са приблизително 90% по-високи от тези при здрави млади доброволци (18-45 години). Поради възрастовите разлики в свързването с плазмените протеини, съответното увеличение на плазмените концентрации на свободния силденафил е приблизително 40%.

бъбречна недостатъчност
При лица с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс = 30-80 mL/min), фармакокинетиката на силденафил не се променя след еднократна перорална доза от 50 mg. Средните AUC и Cmax на N-деметилирания метаболит са повишени съответно с 1% и 73% в сравнение с индивиди на същата възраст без бъбречно увреждане. Въпреки това, поради високата индивидуална вариация, тези разлики не са статистически значими. При лица с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 mL/min), клирънсът на силденафил е намален, което води до средно увеличение на AUC и Cmax съответно със 100% и 88% в сравнение с лица на същата възраст без бъбречна недостатъчност. Освен това стойностите на AUC и Cmax на деметилирания метаболит са значително повишени съответно със 79% и 200%.

чернодробна недостатъчност
При лица с лека до умерена чернодробна цироза (Child-Pugh A и B), клирънсът на силденафил е намален, което води до повишени AUC (с 84%) и Cmax (с 47%) в сравнение с лица на същата възраст без чернодробно заболяване. Вреда Фармакокинетиката на силденафил при пациенти с тежко чернодробно увреждане не е проучена.

ядро на таблета:
Лактоза монохидрат
Микрокристална целулоза (E640)
Povidona K29-32 (E 1201)
Кроскармелоза-натрио (E468)
Магнезиев стеарат (E572)

филмово покритие:
Хипромелоза (E464)
Титанов диоксид (Е 171)
Макрогол 6000
Липса на алуминий Индигокармин (E 13 2)

PVC-PVDC/алуминиеви блистери по 1, 4, 8 или 12 таблетки в картонени опаковки.

Не всички видове опаковки могат да се предлагат за продажба.

[Да се ​​попълни в съответствие с националните изисквания]